Но да преследваш нещо, от което вече нямаш нужда, е загуба на време. А ,,завинаги” е пълна глупост.

Винаги щях да обичам да разказвам истории. Да, ама не. Животът си е имал други планове. А сега и аз си имам.

Думите още са важни за мен. Лъжа. 

Вече не значат много. В момента са само средство, за да предам посланието си на този, който иска да го чуе. Директно и ясно, без недомлъвките на разказа и метафората, ей така - просто. Може би така ми харесва повече - да бъде ,,лесно”. Та защо да си правя живота по-объркан, като насилвам нещо, което вече го няма?

Интересното обаче е, че това важи за всичко останало. Онова прекрасно освобождаващо чувство наречено ,,довиждане”, от което се нуждаем понякога: Let it all go, my friend... And something new will appear❤🦋🌹