Като удавник - слагаш си въжето,

в сутринта  платното бяло ще опънеш

и ще разбиеш на някого сърцето ...

Слънцето изгрява над вълните,

вятърът бушува силно отдалече, 

писъци се чуват от скалите...

Морето тихо и спокойно те поглъща.

Вълните се затварят, някой някъде тъгува, но удавникът, той не се завръща, той завинаги потъва...