Първото нещо, което ще споделя с вас е едно стихотворение. И тъйкато искам да започна с оптимизъм, то е точно това, което ми трябва.     
  Всички сме едно

В живота има някаква безумна сладост,
нежна и красива светлина.
С пътека светла очертан е той, светът,
с плахата искара на радостта.

Вътре в него има пламък див, неогъсим.
Няма лошо и добро,
светът  е все красив.
Ние всички сме едно.
 
И смелото сърце не спира  да тупти,
изпълнено с невинност, доброта,
макар и тя да го рани.
То неспирнно търси красота.

Някъде във мрака там,
има крехко същество.
И ще блестят звездите пак.
Ние всички сме едно.

Хей, "Тиквичке"! - много ти е дълго името - казват, че дълго име е и на късмет...
И, това стихотворение - кой го е написал - ако не си ти...
И, аз от тази възраст крехка започнах да съчинявам... Ужас ти казвам... Но, твоята звезда, вероятно, свети по-ярко...
Поздрави!