Да вярваш в себе си... Звучи лесно, нали? Но всички знаем, че истината е съвсем друга. Безкрайните опити да се доказваме на някого, чието удобрение търсим. Да покриваме невъзможни критерии за съвършенство пред някого, който очаква от нас да бъдем нещо, което не сме. Всичко това ни наранява, изтощава. А най-тъжното е, че никога не сме достатъчно добри. И тогава как да вярваме в себе си? Когато всички ни казват да се откажем, как да повярваме, че можем? Истината е, че често просто се отказваме и изграждаме броня около нас и под нея ние всъщност сме сами. Да бъде разчупена тази броня е толкова трудно  за нас колкото и за околните. Защото просто сме крайно неуверени и слаби и се страхуваме, че това ще ни завладее. Боим се да мечтаем.  А не трябва.
Всеки един от нас е минавал през такъв период. Но знаете ли? Да, не сме съвършени, но не й нужно. Самоивереността не е да имаш удобрението на другите, а да не се интересуваш от него. Ние сме тези, които сме. И нашите амбиции могат да бъдат постигнати само от нас. Винаги ще има накой, който да ви казва, че не можете. Е, преудолейте го. Единственото удобрение, което ви е нужно е вашето собствено.