Думи,думи...Те изчезват, те се губят във нощта...
От тихи устни дето все нашепват приказки за любовта...
Минават като песен, минават като миг....
И накрая се превръщат в спомен, увековечен със стих.
Отлитат като птица есента, завръщат се със огън пролетта,
донесени от полъх, вятър див,
те идват просто, за да ти покажат какво е да си жив.