Това е едно от най-дълбоките и сантименталните  неща, които някога съм писала. Роди се от рана, заровена много надълбоко, толкова, че, когато попаднах на този текст в една от моите ,,тетрадки", се просълзих отново. Е, надявам се да ви хареса.

Хей,скъпа моя дъще. Знаеш ли, сънувах те? Идеално пасваше в ръцете ми. Вярно, в съня ми се беше появила доста рано и неочаквано, но все пак беше истински подарък от съдбата, може би най-хубавият сън, който съм сънувала. Ти беше там, толкова мъничка, гледаше ме с големите си зелени очи и изглеждаше толкова спокойна сякаш си събрала цялата утеха на света. Помислих си, че едвали съществува по-прекрасно същество, сигурно всяка майка си  мисли това, но все пак за мен беше точно така. Освен това изглежда не бях единствената, която го вижда, баба ти и дядо ти също те гледаха като малко чудо и не бяха способни дори да ми се ядосат, а баща ти... Баща ти и той беше там, в съня ми. Видях го как те взима на ръце за първи път, видях усмивката му, та ти толкова приличаше на него... И двама стояхте до мен и точно тогава разбрах, че ще ви обичам завинаги, че просто нямам избор. С баща ти нямахме идея какво ще правим за напред, не знаехме как ще се справим, но в онзи момент нямаше значение, щяхме да намерим начин защото бяхме вече тримата заедно, завинаги... Но... Нали знаеш всеки сън рано или късно свършва? И този свърши,събудих се, а дълго живях във него. Т Миличка искам да знаеш, че човек от всяка своя връзка научава нещо. От първата ми любов научих, че хората често не са такива каквито изглеждат, че често любовта им е измама. С баща ти научих нещо много повече .... Истинската любов не съществува и мечтите просто  не се сбъдват. Съжалявам, че ти го казвам. Но не се страхувай, ти никога няма да го научиш съкровище... Защото това за което най-много съжалявам е, че никога няма да те имам, че сънят ми си отиде, а с него и част от мен. Моля те, прости ми. Думите едва ли ще ми стигнат, за да се сбогуваме. За това просто ще приключа... Сбогом  С много обич, Мама