Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2017 22:10 - Още една история за Малкия принц
Автор: theheartofthebooks Категория: Изкуство   
Прочетен: 147 Коментари: 0 Гласове:
0



image Върнах се у дома. Какво прекрасно чувство е да си  бъдеш у дома. И то е като с опитомяването. Точно така – можеш да наречеш едно място дом само когато то те опитомим и ти го опитомиш. Абсолютно същото като с моето лисиче и розата ми, дето са единствени на света, така и моята звезда е единствена. Все пак на тоя свят, за бъдеш специален, трябва да те обичат много, иначе си като всички останали.

 И не ме разбирайте погрешно, дома си е дом, специално място, но…Някак си ми се струваше прекалено малък. В началото не разбрах  защо, наистина не бях сигурен, но после си поговорих с моята роза.

- Тъжен ли си? – попита ме тя.

- Че защо да съм тъжен? –учудих се аз. – Нали се върнах при теб?

- И все пак си малко тъжен …- каза ми леко сърдито.

- Не е така…Ти пък какво разбираш? – възмутих се. Никой не можеше да ми казва, кога съм тъжен и кога не.

- Нищо, че какво може да разбира една роза …

 Мисля, че май ми се обиди. Никак не се беше променила - все се цупеше високомерно и не, че не я обичам, но ми беше малко тежко. Не е като да ми е тъжно, не, съвсем различно е…Едно такова дето ме човърка отвътре.

- Май наистина съм тъжен – признах си най-накрая.

- Знех си…Та аз винаги съм права.

- Не си! Никой не е винаги прав!

- Според  мен пък е така…

- Ох добре …-примирих се.- Не ми се спори.

- Но защо си тъжен? – запита ме.

- Не знам…- отвърнах й – Ти не знаеш ли? Нали все повтаряш, че всичко разбираш?

- Така е – съгласи се тя.

- Тогава ми кажи защо съм тъжен…

Последва кратко мълчание, а това някак ме натъжи още повече. Май предпочитах да спорим.

- Хайде де! – викнах и аз. – Няма ли да отговориш?

- Ще отговоря, разбира се, че ще отговоря… Само че тези неща изискват малко време, не става така…Ти това не го разбираш защото си само едно момченце…

- Не съм!

- Си.

- Ти пък си само едно роза…

- Така е… И пак сме единствени…Знаеш ли какво?

- Какво?

- Върни се утре и ще ти отговоря – заповяда тя.

- Защо не сега?  -  продължавах да настоявам.

- Нали ти казах че тези неща изискват време…- въздъхна тя.

 Не и казах нищо, просто си тръгнах.Наистина бях много тъжен, а сега и трябваше да чакам до сутринта, за да разбера. Това никак не беше честно и изглежда, че винаги имаше нещо ново за проумяване, пък да го научиш все изискваше време…Точно както с опитомяването…Май, все пак, имаше още какво да разбера за него…

 И така на другата сутрин нетърпеливо се върнах при моята роза.

- Намери ли отговора?

- Разбира се.

Отново мълчание.

- Ееее…? 

- Какво?

- Няма ли да ми отговориш?! – ядосах се аз.

- Не е толкова просто… - опита се да ми обясни тя.

- Ти все така казваш! – възмутих се.

- Защото нищо не е толкова просто…

- Добре, добре…И няма да ми отговориш, така ли? – върнах се бързо на въпроса. Наистина ми трябваше да знам, защо съм толкова тъжен.

- Ще ти кажа, разбира се,…Но първо ми разкажи как се върна при мен.

- Сто пъти ти казах вече! Змията ме ухапа и се прибрах! – развиках й се.

- Но трябва да ми кажеш всичко, без да пропускаш нито една подробност…

- Добре  - кимнах крайно смутен. Не разбирах какво общо има това. – От къде искаш да започна?

- След ухапването…Как се чувстваше?

- Летях към звездите и бях щастлив. Връщах се у дома…

- Но, не порпускаш ли нещо?

- Да…Но не е важно.

- Кажи ми! – възнегодува тя.

- Добре ще ти кажа…Няколко капки от кръвта ми капнаха на земята и си останаха там!

- Аха! Знаех си! Ето защо си тъжен! 

- Защо?

- Защото нямаш достатъчно кръв! Трябва да ти я върнем!

- В това няма никакъв смисъл! – скарах и се аз. – Но все пак си права май има нещо общо с кръвта…

- Разбира се, че съм.

- Но за всичко друго грешиш!

- Добре тогава, щом греша, кажи ми : защо си тъжен?

- Мисля, че е защото ми липсва кръвта…

- Но, нали и аз това казах?! – ръзсърди ми се розата.

- Не, ти каза друго…На мен ми липсва точно тази кръв.

- Напротив, това казах, но трябваше сам да се сетиш – отсече категорично тя.

- Аз, обаче, все още не разбирам напълно….- казах аз.

- Разбира се, че не разбираш, та ти си само едно малко момче…

- А ти пък си само една  роза…

- А това е само една звезда , по-малка от всички останали, а другото е просто един свят…- допълни мислите ми тя. –Разбра ли ме?

- Да не искаш да кажеш, че съм бил опитомен? – изненадах се аз.

- Разбира се…

- Но от кого? – все още не бях напълно наясно с това, което казваше моята роза.

- От света…И сега му принадлежиш, както и той ти принадлежи…Никога няма да бъдеш щастлив тук, защото ти вече не си у дома. Светът е твоят дом сега…

Разбрах я. Случи се такта, както обикновено, намерих нещо, което не съм търсил и сега трябваше да започна отначало…Наистина бях просто едно малко момче, специално само защото обича и е обичано, без да принадлежи на никого…Но все още не знаех нищо за опитомяването и сигурно нямаше да разбера.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: theheartofthebooks
Категория: Изкуство
Прочетен: 37950
Постинги: 44
Коментари: 14
Гласове: 29
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031