Постинг
03.09.2017 16:25 -
Из монолога на един въздух под налягане
Никога не знаеш, кога си загубил нещо безвъзвратно или кога започваш да го губиш...Разбираш само, когато си е отишло и вече няма какво да направиш, а боли...Адски много боли.
Приятел, по-добре да разбереш, че и с мен е така, в един миг съм тук, а в следващия ме няма. Всъщност никога не съм тук..Даже човек да ме е стиснал в прегръдките си, пак ще чувства, че съм на една ръка разстояние. Вярно е, аз вече съм се изплъзнала, защото съм въздух, а никой не може да хване въздуха...За това, жал ми е за този, който си мисли, че му принадлежа и три пъти повече за онзи, който ме използва, мислейки, че аз имам нужда от него...