- Нали знаеш как понякога целия ти свят е на парчета, а ти се хващаш за някоя отломка, която лети във въздуха, защото не знаеш какво друго да направиш? В този момент си втълпяваш, че тя е най-важното за теб,  че я обичаш истински, когато просто нищо друго не ти е останало. И дори не може да се каже, ,че лъжеш, защото вярваш в това, но вярата не означава истина...А лошото все отминава и когато всичко се подреди ти не се нуждаеш от отломка и просто я изхвърляш... Съвсем несъзнателно, просто ей така. Не искам ти да си моята отломка Кевин, заслужаваш нещо повече...- прошепна тя и тъжно извърна очи, винаги правеше така, за да скрие сълзите си, сякаш ако той не можеше да ги види, те не съществуваха.
- Самия факт, че го казваш, означава, че за теб съм нещо повече от отломка - отвърна той с онази прусловота упоритост и стисна ръката й...