Блудницо! Забрави ли ме?
Сега на глуха ли ще ми се правиш?!
Чуваш ме и то добре, 
но из уличките боса шариш.
У дома не искаш да се прибереш, 
защото там ти е студено, 
 а навън някоя клюка все ще разбереш
и ще се извърнеш лекичко, смутено.
"Коя е тази?" - всеки пита, 
а отговор нийде се не чува,
превърнали са те във гарван - черна птица:
"Не знае се тая колко струва!"
А ти не искаш да си във окови, 
не ще си пленица свенлива,
не ще чуеш ропота на тия ,,мъдри сови",
че дявола във тебе лошото си скрива.
Глупак в глупостта си е специален,
върви му обяснявай ти, 
че в истината е някак си нехаен,
вгорчава само още мрачни дни.
И как не те интересува, 
че разбиваш нечие сърце?!
Любовта за теб нима не съществува, 
че караш ги да плачат като малкото дете?
За туй, сама си заслужаваш шепота на твойте стъпки, 
за туй, че не принадлежиш, 
димът изчезва след цигарените дръпки,
а ти , за да си свободна, всичко ще платиш...
Останала си само лед и кръпки!